
Как се насочи към този университет и държава?
Бях си набелязала Германия като дестинация за образование още когато ме приеха в немска гимназия в Бургас. Винаги съм искала да уча в чужбина - това съм видяла от малка от брат ми, който завърши и живее в Англия. Около 10-ти клас се замислих сериозно за медицина в Германия. Привлече ме красотата и културното разнообразие в големите градове, начинът на живот и добрите възможности за кариерно развитие. Избрах университета в Дюселдорф защото е един от малкото в страната предлагащ Modellstudiengang – иновативна, практически насочена програма. Материалът е разделен на блокове (по 6-7 седмици) според различните биологични системи, като към основните предклинични предмети се включват и клинични аспекти. Имаме различни семинари с практически упражнения и още от втория семестър се осъществява контакт с пациенти.
Сподели нещо за града.
Дюселдорф е невероятно красив, зелен град, и е дом на над 40 000 студенти, така че има възможности за запознанства с хора от цял свят. Градът е столица на Северен Рейн – Вестфалия, която е най-многобройната и икономически най-добре развита област в Германия. До Кьолн, Бон, Есен и Дортмунд се стига за час с влак. Градът е известен с множество изложби, панаири, с най-големия японски квартал в Европа, както и с die längste Theke der Welt - сбор от над 260 барове и ресторанти в стария град.
Как се справи с адаптацията си в чужбина?
Към града ми беше изключително лесно да се адаптирам, защото още от първата седмица се влюбих в него. Що се отнася до университета, трябваше да мине цял семестър докато привикна с лекциите на немски език, с различни предмети и с многото материал. Лекции и семинари имаме всеки ден, а в седмиците преди финалния изпит за всеки отделен блок съм прекарвала средно по 7-9 часа в библиотеката. Мога да кажа, че все ще търся най-добрия за мен начин на учене и баланса между академичните занимания и социалния ми живот. Всеки нов блок изисква различна нагласа, очакванията към нас също стават по големи. Най-трудно ми беше да свикна с хората и комуникацията. Колкото и да се учи езика в училище, винаги е много по-различно и по-трудно на място. Отне ми доста време да свикна с езика в ежедневието. Освен това, в сравнение с българите, на немците им трябва повече време, за да се отворят към чужденците.
Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Плюсовете на обучението в чужбина са много. Човек излиза от зоната си на комфорт и се сблъсква с различни култури и светогледи, които разширяват хоризонта и го приобщават към едно изцяло ново общество. Смятам, че обучението е с по-високо качество от това в България. Медицинската база е изключително модерна и постоянно се инвестира в обновяването ѝ. В момента например се строи нов център по анатомия и хистология. Снабдени сме с лицензи за различни онлайн учебни платформи. Материалите също винаги се качват онлайн. Въпреки, че сме над 400 студенти, се обръща индивидуално внимание на всеки в семинарите. В часовете по лекарски компетентности и в тези в моргата работим по максимум 10 човека. Мнозинството от преподавателския екип са изключително любезни със студентите, готови са винаги да ти отговорят лично при въпроси и преподават материята по разбираем начин.
Какви са разходите ти за живот?
Около €650 на месец. Имам късмета да живея в общежитие, което е доста по-евтино от частните квартири. Живея на 15 минути пеша от университета и плащам €300 за стая от около 15 кв.м. Деля кухня и баня с още две момичета. Семестриалната такса последно беше €327 (всеки семестър ни я вдигат с по €7). Около €200 от тях се заплащат за карта за транспорт, която важи за цялата област. През уикенда даже можем да си взимаме другарче, безплатно. Разходите за храна са около €250. Огромен плюс са мензите в кампуса където една порция струва €1.5-€2, а при специални поводи си взимам пица или бургер с картофи за по €5. Обичам да си готвя в кухнята и за една седмица разходоте ми варират между €40-€50, като аз винаги пазарувам в Rewe, което ми е най-близо до общежитието, но пък и е по-скъпо от други вериги. За личен живот и забавления давам около €50-€70 на месец. Животът в Дюселдорф е сравнително скъп в сравнение с по-малките градове. Понеже съм доста заета в университета, не ми остава много време, но иначе баровете и клубовете са скъпички.
Може ли да се намери почасова работа за студенти?
Да си намериш работа като студент въобще не е трудно. Особено в университета има много работни места, като тютор за упражнения, като ментор за чуждестранни студенти или като помощник в университетските болници. През първата година не работих, защото се нуждаех от повече време да свикна с динамиката на програмата. За студенти по медицина е доста трудно да съчетаят учене с работа, но не е невъзможно - някои от приятелите ми работят почасово в лекарски практики или в магазини.
Какво правиш през свободното си време?
Обикновено излизам на кафе с приятели, готвя или се разхождам из множеството паркове в Дюселдорф. Стараем се уикендите да излизаме в стария град - тогава уличките преливат от хора, всички барове и клубове се пълнят. В университета студентският живот също не спира. В началото на всеки блок и след всеки взет изпит посещаваме студентски партита. Характерно за студентите по медицина са сбирките на всеки две седмици в кампуса, наречени Medigrillen. Слуша се музика, пие се бира и се продават наденици на грил. Особено през летния семестър се организират постоянно фестивали и тематични партита. Много е удобно когато са в кампуса на университета - през деня учим в библиотеката, а вечер се забавляваме.
Какво друго интересно можеш да разкажеш?
Обичам да отделям време за разходка в съседните градове. Кьолн, Аахен и Бон са толкова красиви, а са само на около час растояние.
Също така от университета можем да ползваме напълно безплатно колела под наем. Любимо занимание ни е разходка с колела, която започва от библиотеката по медицина, около 10 км около Райн и за финал се излиза директно на Mediehafen, което е перлата на града - там се намират кулата и най-красивите сгради на Дюселдорф.
Твоят съвет за бъдещи студенти?
На бъдещите студенти в чужбина бих могла да кажа да не се страхуват. Това е сериозно решение в живота на всеки, но си струва на хиляда процента. Опитът и спомените, които натрупах за една година, не бих могла да получа, ако учех в България. Промяната е внезапна, България и домът са ми липсвали неведнъж, но никога досега не съм съжалявала за избора си. Много важен фактор е университетът и градът, затова бих казала на всеки подробно да проучи особеностите на програмата и добре да си представи живота в желания град. За това от голяма помощ са приятели и познати, които вече живеят там и могат да споделят опита си, както и ЕДЛАНТА, които също много добре ме насочиха към правилния избор.
Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в процеса на кандидатстването?
Може би дългото чакане на отговор от различните институции. Чаках в листата за общежитията над половин година, чаках отговор от университета също почти месец, но най-напрегнато беше чакането да получа университетската ми карта по българските пощи. Процеса мина леко и благополучно благодарение на ЕДЛАНТА, и по-конкретно - на консултанта ми г-жа Красимира Димитрова.
Защо избра помощта на ЕДЛАНТА?
Бях чувала добри отзиви от познати, които също са кандидаствали в чужбина с тях. Без тях не бих могла да се справя с целия процес. Документацията, която трябваше да се изготви беше огромна, крайни срокове за различните етапи имаше постоянно. Благодарение на големия опит на Красимира в сферата успях да се справя с всички тънкости при кандидстването, като например ранното заявяване на желание за общежитие, или пък специалната централизирана платформа за всички медицински факултети в Германия. Медицината е една от най-конкурентните специалности в Германия и приема в университет се случва чрез 3 отделни квоти. Също така балообразуването се променя всяка година. Без подкрепа целият път на кандидстване би бил ужасно напрегнат и изтощителен, а да не забравяме, че все пак това се случва в 12-ти клас. Трябваше да мисля за изпита за немска диплома, за матури, за бал. Затова съм изключително щастлива и доволна, че имах тази постоянна помощ през целия процес на кандидатстване.