Блог » Стипендии и конкурси

Матей Димитров е победителят в конкурса за най-добро есе!

Гимназисти от цяла България участваха в конкурса на ЕДЛАНТА за най-добро есе. Тази година Матей Димитров от София впечатли журито на екипа и спечели еднократна стипендия от 1000 евро!

Ето го и неговото есе! Приятно четене!

„Моите предизвикателства по пътя към образование в чужбина“
Знаете ли какво е чувството да погледнете един планински връх от неговото подножие и след това неусетно да се озовете отгоре му? Тези от вас, които вече са започнали своето висше образование в чужбина, трябва да знаят, че за тях написаното по-долу ще е повече увлекателно, отколкото съдържателно. За всички останали обаче това би бил един страхотен джобен наръчник, съветник или пътеводител относно бъдещия им поход към върха. Самият аз наскоро изкачих този връх и, повярвайте ми, чувството е неописуемо.

„БЕЗ ПАНИКА!“ е култовата препоръка на Дъглас Адамс от “Пътеводител на галактическия стопаджия”. И щом този текст ще е пътеводител, нека започна с тези думи. Да заминеш да учиш в чужбина, далеч не е толкова страшно, колкото звучи, но си има своите неудобства и критични точки, в които бъдещият студент е близо до отказване.
Беше една прекрасна юлска сутрин през лятото на 2017, когато баща ми дойде и ме попита: „Е, реши ли КАКВО ще учиш?“ и после целият юли отиде по дяволите. Аз бях решил, но тук изскочи първата трудност - как да обясня на родителите си, че специалността, която съм избрал е перспективна и защо съм избрал точно нея. Разбира се, нашите са опърничави хора и целият месец юли отмина в правене на презентации, социологически проучвания, изнамиране на неоспорими факти защо това е специалността с главно „С“. В крайна сметка, благодарение на добър маркетинг и немалка доза сладкодумие, родителите плеснаха с ръце и дадоха зелена светлина. Аз исках да уча IB (International Business) в чужбина.

Цяла една година премина спокойно, защото знаех, че вече имам избрана специалност. Плациках се блажено в море от тотално безхаберие, когато баща ми отново се появи и прецака не само юли месец, а и цялото лято и то познайте как? Попита ме: „Амии, ти хубаво знаеш какво ще учиш, но КЪДЕ?“. Колко ми се искаше да ми зададе простия въпрос дали съм изхвърлил боклука, за да имам еднозначен двубуквен отговор, но… Уви не! Тъй като този път не бях подготвен и знаех само, че ще е в Европа, трябваше да отделя за проучване количество време, клонящо към безкрайност. Представа си нямате как човек избира държавата за учене, защото има много фактори, които трябва да премисли, а и понякога незнанието на конкретен език му спестява голяма част от главоблъсканиците. Ех, колко много ми се искаше да уча в Испания, но за зла беда не знаех испански, а само английски и това моментално ме насочи на север при подредените студени дъждовни градчета. Трябваше само да си отговоря на няколко въпроса и всичко щеше да е готово. Запитах се: „Какво уникално във висшето образование предлага всяка държава, което го няма никъде другаде? Колко струва и как се финансира обучението в дадената държава? Какво включва учебната програма за специалността, която искам? Има ли някакви политически проблеми, които могат да ми донесат неудобства? Четох, питах, мислих, пак четох, още питах и накрая избрах Холандия. Тя се гордее с висшето образование, което предлага, и студентите, видиш ли, оставали доволни. Таксата не е толкова висока в сравнение с Англия например и стандартът на живот не се различава драстично от този в България. В Холандия съществуват т.нар. Applied Science университети - нека любознателните кандидат-студенти сами разберат какво е това. И накрая, но не на последно място, Холандия е част от Европейския съюз и пребиваването там не е толкова голям проблем.

Уверен в своето бъдеще, започнах последната си година като ученик. Така си мислех, докато баща ми не изникна от някъде и пак започна с неговите любими въпроси, след които получавам мазоли на пръстите от набиване на текст по клавиатурата. Този път попита: „Ти в КОЙ УНИВЕРСИТЕТ щеше да учиш, че с майка ти се чудехме?“. Към този момент единственото, което знаех за университетите в Холандия, беше, че ги има и че предлагат точно каквото искам. Как по дяволите се прави избор в такава ситуация, като колкото повече търсиш, толкова повече започваш да се губиш в намереното?! И настана едно безкрайно чудене и разпитване кой е „правилният“ университет за IB, но изглежда никой не можеше да ми помогне… Tака един ден се озовах на бул. „Васил Левски“ №3 в София, а именно в офиса на EDLANTA. Ако знаете как се чувствах тогава! Представете си, че се катерите към върха вече 8 часа и виждате табела, която на която пише, че имате още толкова. Започва да вали, пада мъгла и се чудите да слизате ли, да спрете ли или да чакате светец да слезе и да ви заведе за ръка до горе. Пълен ужас! И тогава виждате първа станция на лифт, който стига директно до горе. Чудно, прекрасно. Качих се на лифта и, честно да ви кажа, не помня вече от колко време се любувам на гледката от горе. В EDLANTA ми помогнаха да направя информиран избор и след това се погрижиха за цялата необходима документация, свързана с кандидатстването.

Вече съм приет. Ще уча IB в AVANS University of Applied Science!

Седя си най-спокойно и се радвам на гледката, която се разкрива околовръст от върха. Гледам откъде съм минал, смея се на нещата, които са ми изглеждали трудни, и решавам да продължа. Обръщам гръб на северния склон, поглеждам на юг и какво да видя? - друга, по-висока планина! А от върха, на който седя, тръгва пътека, край която има табела: „Към ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ. Времетраене 4 години“. Поемам по новата пътека, раницата ми натежава, краката ми се подкосяват, но изведнъж мъглата се раздвижва и оформя огромен надпис: „БЕЗ ПАНИКА!“.
Матей Димитров

Добави нов коментар