Helloo, dear readers! Започвам на английска вълна още в началото, но това е така, защото се вълнувам да ви разкажа малко повече за себе си. Казвам се Анита, но повечето приятели в Англия ме наричат Ани. Аз уча Marine and Natural History Photography във Falmouth University. Фалмът се намира в областта Корнуол, която е в югозападната част на Великобритания (отнема доста време да се стигне до там). Мястото, на което се озовах, е магично, точно такова, каквото си го представях преди да дойда - зелени поля и слънчеви дни (още работим по въпроса със слънчевите дни, но като цяло времето е приятно, с доста мека и влажна зима).
Университетът ми е невероятен! Няма нещо, което да ми липсва. Има всякаква техника и съоръжения за различните специалности.
И сега на въпроса: как го избрах? Не беше лесно. Колебаех се между Marine and Natural History и Digital Photography.
Това беше най-сложното решение в живота ми, защото от една страна исках да живея в Лондон с най-добрата си приятелка, където можех да уча Digital Photography, но в същото време исках да отида в провинцията, където е по-евтино и по-скучно, но със сигурност си заобиколен от природа и красота. Изборът ми стана лесен, когато университетът в Лондон забрави да ми се обади за интервю два пъти и накрая получих отказ. Донякъде бях щастлива, защото това означаваше, че заминавам за провинцията, където ще се гмуркам. Иеййй! Това ми беше в главата. Но след като дойдох, видях всичко по тотално различен начин и ми хареса още повече.
Първите два-три месеца ми бяха изключително трудни. Не само от гледна точка на ученето, но и защото бях сама в чужда държава, обградена с нови хора, които говорят различен език със шантав и понякога неразбираем акцент. Много ми липсваше семейството и приятелите, но за късмет открих още невероятни приятели тук. Първата седмица се записах на професионален курс по гмуркане. Имах да запомня доста теория и практика в ледените води (или поне за мен бяха ледени).
Ученето в университета не е толкова трудно, колкото си мислех. Започнахме семестъра доста леко. Почти не ни даваха нищо да учим. Поопознахме се в следващите няколко месеца. Обожавам, когато ни водят на field trip-чета из областта, където практикувахме фото уменията си. Всички разходи за едно-или двудневните пътувания, които предприемахме, бяха покрити от университета. Посетихме забележителни природни места, които ме впечатлиха със своята позитивна атмосфера и загадъчност. Храната не беше нищо особено, но емоцията беше незабравима. Изключително забавно е да прекарваш време с хора, които учат същото. Те определено те разбират, когато трябва да нагазиш в 20 см кал, вода и мръсотия. Бях започнала да се чудя дали въобще уча фотография :D
Обичам това, което правя. Доставя ми удоволствие да се взирам в снимки, които аз съм създала и да ги преобразявам в шедьоври. Изпипването на всеки детайл ми носи душевен покой, което звучи странно, но hey ho! Сърцето ми трепти всеки път, когато си купя лента и фотохартия, с които мога да работя и създавам красоти на тъмно. Работата в darkroom въобще не е лесна. Това, което виждаме по филмите, където само потапят снимката в някаква течност, е съвсем малка част от целия процес. Аз изкарах цял курс за това, които не беше кратък. Научих се как изкусно да използвам аналогов фотоапарат с лента, как да обработвам филма и как да проявявам снимките.
Повярвайте ми, цяла философия е! Трудна задача.
Програмата, която следвам, е доста простичка. Имаме три основни лекции през седмицата, а останалото е упражнения и практика. Можеш да се запишеш за кратки sign-ups слотове с различни хора, които ти помагат да подобриш уменията си и те учат на още много неща.
Постоянно си мисля какво ще правя, като завърша специалността си. Честен отговор е, че не знам! Има толкова много неща, които ме привличат, но не съм сигурна, какво точно ми се прави. Откакто започнах да уча в университета, възможностите и познанията ми се увеличиха още повече. Искам да се занимавам с опазване на околната среда и както го наричаме тук - conservation. Искам да помагам на природата, да разказвам нейните истории, колко красиви или трагични могат да бъдат те. Искам моите снимки да вдъхновяват хората, да ги провокират да се замислят над всичко, което правят. Може би след 5 години ще се озова на някой плаж на Екватора или в Тропиците и ще наблюдавам излюпването на бебета костенурки… Това е едно от нещата, за които искам да бъда доброволец един ден.
До всички, които искат да учат извън България: Направете го! Няма да съжалявате! Да, ще бъде трудно първите месеци, но това ще бъде незабравимо изживяване и ще обогатите CV-то си. Изберете специалност, която ви харесва и ви вдъхновява, за да правите неща, които обожавате. Защото ако запишете нещо, което е скучно или безполезно във вашите представи, това ще ви повлече към апатия и отчаяние. Не се чудете, а опаковайте багажа си и заминавайте! Ще срещнете уникални хора от цял свят, с които ще изградите невероятна връзка. А и още нещо: Българите са навсякъде и най-готините купони стават с тях!
Не бях сигурна дали искам да уча в чужбина, докато един ден се озовах в офиса на ЕДЛАНТА, разговаряйки с Яна. В началото беше като на шега, но като изпратихме кандидатурата ми, се превърна в реалност и аз започнах да осъществявам една от мечтите си. ЕДЛАНТА ми помогнаха с всичко: с кандидатурата, как да напиша мотивационното писмо, с портфолиото и интервюто, с общежитието, студентския заем и т.н. Не бих се справила без тях, за което им благодаря от сърце, но главно благодаря на Яна Натова за подкрепата и усърдната работа! Нямам търпение да ви видя отново. Радвам се, че съм част от вашето голямо семейство!
Ако и ти искаш да учиш във Falmouth University, заяви своята безплатна консултация
