Блог » Интервюта

Белослава: Средновековна история в Мюнхен

Здравей, представи ни се :)
Здравейте!
Казвам се Белослава Пламенова и съм най-новият член на екипа на ЕДЛАНТА.
Магистърската си степен по Средновековна история (MittelalterlicheGeschichte) завърших в Германия – в Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан” (ЛМУ).
Как избра своя университет, държава и специалност? Кое беше определящото в твоя избор?
След като завърших бакалавър по история в Софийския университет, изборът на магистърска програма по средновековна история дойде естествено. От една година учех немски език, бях прекарала един семестър в Регенсбург по програмата „Еразъм“ и реших да кандидатствам в Германия. Как се спрях на Мюнхен – ЛМУ е изследователски университет, който заема челни места в класациите за моята специалност и има дълга традиция в обучението по история. Разполага с много голям библиотечен фонд, а Баварската държавна библиотека и Баварският държавен архив се намират много близо до него, което прави достъпът до необходимата ми литература много лесен. Освен това в Мюнхен се намират редица важни научни центрове, занимаващи се с медиевистика, с които университетът активно сътрудничи. Това бяха накратко основните фактори, определящи избора ми.
Кое беше най-голямото предизвикателство по време на кандидатстването?
Най-голямото предизвикателство беше да изпълня изискванията за прием. За моята специалност няма ограничение на броя места, но има изисквания, на които всеки кандидат трябва да отговаря, за да бъде приет. Необходими ми бяха познания по три модерни езика и по латински. В рамките на една година трябваше да се явя на изпит по немски и по английски, както и да завърша курс по латински. Допълнително се изискваше практика по специалността. Отне време и много усилия да изпълня условията за кандидатстване, но определено си заслужаваше.
Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое беше най-трудно в началото? Какви бяха предизвикателствата при адаптиране в учебния процес?
Най-голямата трудност в началото беше езика. Да общуваш в академична среда на чужд език е голямо предизвикателство и първите седмици бяха изключително трудни. Отнемаше ми много време да се подготвя за следващия семинар, но с времето и практиката всичко стана по-лесно.
Сподели нещо за града, в който си живяла и учила магистърската си програма?
Мюнхен е столицата на Бавария и най-големият град в провинцията. Има много места, където студентите могат да прекарат свободното си време. В близост до Ректората се намира Английската градина, част от която през лятото се превръща в плаж за местните, а някои ентусиасти дори през студените зимни месеци карат сърф в реката. В града има много музеи и галерии за любителите на изкуството. Нещо, което много ми хареса, е, че навсякъде има велоалеи и придвижването с колело е много лесно и удобно, особено за студентите.
Какви са разходите за живот?
Мюнхен е град с висок стандарт на живот. Месечните разходи възлизат на около 700-800 евро, което никак не е малко. Но за сметка на това, има много възможности за работа и заплащането също е по-високо в сравнение с това на други места. Работа по няколко часа на седмица или в месеците, в които няма лекции, може да покрие основните разходи за наем и храна.
Възползвала ли си се от възможността да работиш докато учиш?
Работих по време на цялата си магистратура, както повечето студенти в Мюнхен. Университетът разполага с Кариерен център, където постоянно има обяви за работа и всеки може да намери нещо подходящо според свободното си време. Работила съм различни неща - през първата година си намерих работа в био магазин, а след това в частна археологическа фирма. Участвах в археологически разкопки в района на Мюнхен и Аугсбург, което освен необходимите средства за издръжка ми донесе ценен практически опит.
Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Най-големият плюс за мен беше свободата при съставянето на учебния план по време на магистърската програма – всеки студент сам избира какви предмети иска да учи и кога да го направи. В началото на всеки семестър се публикува списък с предлаганите семинари и упражнения и всеки може да си състави програма според интересите си.
Хареса ми също това, че административните процедури се извършват почти изцяло онлайн, тъй като в университета учат 50 000 студенти. Редене на опашки няма, което спестява много време.
Магистратура в чужбина след бакалавърска програма в България – според теб доколко това е добра идея, какви са основните разлики в методите на обучение, взаимодействието с преподавателите?
След като завършат бакалавър, студентите вече са по-зрели, имат повече опит и обикновено са открили нещото, с което искат да се занимават в бъдеще. Това им позволява да вземат по-осъзнато решение къде и в каква насока да продължат образованието си. От такава гледна точка смятам, че магистратура в чужбина след бакалавърска програма в България е добра идея. Фактът, че вече бях завършила първата си степен на обучение, определено ми помогна да се адаптирам по-бързо към университетския живот в Германия.
А фундаментални разлики в методите на обучение (поне що се отнася до моята специалност) нямаше. Както в България, така и в Германия имах страхотни преподаватели, с които взаимодействието винаги е било лесно.
Какви проекти, обменни програми и кратки стажове предлага университетът? Възползвала ли си се от тях? ЛМУ има партньорства с редица университети както в Европа, така и извън нея. Всички специалности предлагат практики и студентите биват насърчавани да ги използват. По време на следването си имах възможност да работя като стажант в Баварския главен държавен архив, в отдела Средновековие и Ново време. Там се занимавах с превод и обработка на документи от периода XII-XIVвек. Ръководителите на отдела подбираха задачите ми така, че да отговарят на интересите ми и на областта, с която се занимавах във връзка с дипломната си работа. Времето, прекарано в архива, ми даде възможност да приложа знанията си и да натрупам важен практически опит. Имам много хубави спомени от там.
Какво би посъветвал бъдещите кандидат- студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Бих ги посъветвала да се информират възможно най-добре за изискванията за прием, процеса на кандидатстване и програмата на избраната от тях специалност. Ако са запознати добре с това, което ги очаква, ще се адаптират много по-лесно към новата среда.
Бих ги посъветвала също да не се притесняват, че немският им в началото може да не е на най-доброто ниво, а да се отпуснат и да общуват свободно с другите. В немските университети има много чуждестранни студенти и ние не сме нито първите, нито последните, за които немският не е майчин език. Важно е да не се страхуват и да използват възможностите, които университетът им предлага. Има много обменни програми, практики и стажове, които ще им донесат само полезен опит и ще обогатят знанията им.
И не на последно място - бих им пожелала да представят България по най-добрия възможен начин!
Как опитът от образование в чужбина ти помага в работата като консултант в ЕДЛАНТА?
Обстоятелството, че самата аз съм преминала през процеса на кандидатстване и следване в чужбина ми помага да разбера по-добре какви са притесненията и тревогите на кандидат-студентите, на които тепърва им предстои да преминат по същия път.
Затова като консултант в ЕДЛАНТА се старая да им бъда максимално полезна при избора на специалност, както и в процеса на кандидатстване. Но също и да споделям с тях опита си, свързан с живота в Германия, за да им бъде малко по-лесно след като заминат и за да могат да вземат най-доброто от времето, прекарано там.

Благодарим ти!

Искаш да кандидатстваш в Германия?

Поискай консултация, като попълниш формата:

Добави нов коментар