Здравей! Представи се :)
Здравейте! Казвам се Ива Младенова и в момента съм първи семестър медицина в Университет „Хайнрих Хайне”, Дюселдорф.
Как избра своя университет, държава и/или специалност? Кое беше определящото в твоя избор?
За мен изборът на специалност беше лесен. От 8-ми до 12-ти клас бях доброволец към Български младежки червен кръст – Бургас, където интензивно се занимавах с Първа помощ и здравни теми като Превенция на зависимости и ХИВ/СПИН. След много тренировки и състезания по Първа помощ бях сигурна, че медицината е специалността, която ме влече най-много, и е нещо, в което знам, че мога да стана добра. Избрах Германия, тъй като учих в немска гимназия и страната винаги ми е харесвала като възможности за развитие и следване. Спрях се на този университет, като се запознах с различни класации и с шансовете ми за прием там, както и заради местоположението и големината на града. Повлияха ми, разбира се, и препоръки от познати, които учат медицина в Германия.
Кое беше най-голямото предизвикателство по време на кандидатстването?
Начинът на кандидатстване в Германия е много различен от този в българските университети. Всичко се случва онлайн, има много срокове, за които да се следи, документи, които се изпращат, сайт, който трябва да се разучи, различна система на подреждане на желания, която беше променена точно за моята година на кандидатстване. Добре, че беше ЕДЛАНТА, иначе нямаше да се справя.
Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое беше най-трудно в началото? Какви бяха предизвикателствата при адаптиране в новия учебен процес?
Адаптацията беше най-вече да свикна с езика, и да преодолея страха и притеснението от това да говоря на немски. Много общини, банки, общежитие трябваше да се справят с моя немски език, но германците са отзивчиви и разбиращи заради многото чужденци в страната. Учебният процес е съвсем различен от този в училище. Имаш презаписани лекции, по които да учиш, и никой не следи дали и кога го правиш. Може би това е най-трудното - да се научиш на отговорност и дисциплина и сам да си наложиш да правиш, каквото трябва.
Сподели нещо за университета и града, в който живееш и учиш?
Университетът е със система на обучение наречена Моделщудиенганг, което значи, че има много практики в болница още от първата година. Още от първия семестър влизаме в моргата няколко пъти, имаме практика и по химия, физика, биология, 1 амбулаторен и 1 стационарен ден в болница и допълнително 90 дена задължителна практика в болница през първите 2 години.
Какви са разходите за живот?
Общежитието ми е 300 евро на месец, като това включва ток, вода, интернет, а стаята ми е самостоятелна, със собствена баня и кухня. Разходите за храна са индивидуални за всеки, лично аз давам около 150 евро за храна на месец. Разходите за пътуване се покриват от семестриалната такса към университета, а всички учебници ги има в библиотеката, така че няма нужда да се купуват.
Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Трудно ми е да сравня университетския обучителен процес с този в България, тъй като не съм имала досег до българския. Но това, което мога да кажа, е че всички професори са много отзивчиви, усмихнати, и отговарят на всеки въпрос и имейл в много кратък срок. Ако има оплаквания, винаги са готови да променят нещо или да предоставят допълнителен материал, за да се справим по-добре. Личи си професионализмът и отношението им към студента, желанието им да се научим.
Какви проекти, обменни програми и кратки стажове предлага университетът? Възползвала ли си се от такива?
В университета се предлагат много проекти и програми. Тези, от които съм се възползвала, още първия семестър са 3. Много от програмите са свързани с чуждестранните студенти и това да ги подкрепят. Една от тях се казва Buddy Program, където студенти от по-горни семестри ти помагат да навлезеш в университетския живот. Има допълни „медиториуми“, където студенти 4ти/5ти семестър всяка седмица водят лекции на чужденците по материала, който сме взели, за да ни помогнат с усвояването. Освен това има програма А2, в която се сформират групи от по 5 човека с ментор, който е лекар и той отговаря на въпросите, води ни уъркшопове.
Какво би посъветвала бъдещите кандидат-студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Не се страхувайте! Език се учи, приятели се намират, материалът не е извънземен. Нищо не трябва да ви спира, стига да имате желание, не е невъзможно или ужасяващо. Има много стипендии, шансове, програми. Никога не бих съжалила за решението си да уча в Германия.
Защо избра ЕДЛАНТА и с какво ти помогнахме?
Свързах се с ЕДЛАНТА по препоръка на мои приятели, заради добрите впечатления от тях. ЕДЛАНТА много ми помогна да се ориентирам в процеса на кандидатстване, да съм спокойна, че единствената ми работа е да уча за изпити, а не да се притеснявам за документи и срокове.
Ако и ти искаш да учиш в Германия - заяви консултация