Представи ни се :)
Ивайло Селимов и уча в Холандия, Енсхеде. Следвам Международни човешки ресурси в Saxion University of Applied Sciences.Как избра своя университет, държава и/или специалност? Кое беше определящото в твоя избор?
Избрах Холандия благодарение на подробната информация, която ми предостави Мария от ЕДЛАНТА, но и подтикнат от желанието на много мои връстници да следват в тази държава. Спрях се на Saxion University, защото той е сред университети с най-добър рейтинг за желаната от мен специалност, а за мен е важен интересът ми към хората и психологията и това да учението ми да бъде приложимо.Кое беше най-голямото предизвикателство по време на кандидатстването?
Стараех се със всички сили да си прекарам незабравимо последните дни в България, преди да си замина. Така че бих казал, че беше предизвикателство да смогна с графика, който си организирах за срещи със скъпите за мен хора.Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое беше най-трудно в началото?
Най-трудно в началото бе културният шок. Тъгата от заминаването и радостта от новата обстановка се сблъскаха в една много объркана емоция, предизвиквайки в мен усещане за ситуацията ми като ваканционна. С течение на времето осъзнах, че това няма да е ваканция, а една важна част от моя живот и най-добре ще е да свикна по-бързо.Сподели нещо за университета и града, в който живееш и учиш :)
Енсхеде има много разнообразно население, което ми донесе нови познанства с хора с различни култури и начини на поведение. А в университета разнообразието е най-голямо – има студенти и преподаватели от цял свят.Какви са разходите за живот?
Доста скъпи са квартирите, храната, подстрижките и т.н. Например за моята стая от 12 кв.м. плащам 330 евро на месец, споделяйки мезонета с 5 други човека.Възползвал ли си се от възможността да работиш докато учиш?
Не бих го нарекъл толкова възможност, колкото лично задължение. Да, работя в цех за сандвичи в близък град (на 16 километра), за което ставам рано и в 5 ч. сутринта потеглям с колелото. Бих казал, че това ми помогна да изградя характер. В останалото си свободно време организирам събития на университетските зони и правя презентации по време на отворените дни на университета.Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Преподавателите ми са талантливи и загрижени за нас, но не и до степен да смекчават работния товар. Бих казал, че по степен на трудност обучението тук не се различава драстично от обучението в България, но аз определено имам затруднения с количеството на задачите и смяната от български на английски език. Плюсовете са, че с образованието, което ще получа тук, биха ме приели на всяко работно място, защото по търсене на кадрите този бакалавър се равнява на магистратура.Какви проекти, обменни програми и кратки стажове предлага университетът? Възползвал ли си се от такива?
В 3-тата година, доколкото знам, има т. нар. “Minor” и това представлява възможността да учиш в който и да е холандски университет за 6 месеца. Задължителен стаж имаме в четвъртата година на обучението, който ние сами трябва да си намерим, независимо къде. В университета има много организации за обучение и хората, участващи в тях, организират най-различни събития, интересни игри и др.Какво би посъветвал бъдещите кандидат- студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Бъдете сигурни в бъдещия си план за близките 5 години. Организирането е голяма стъпка напред в съзряването. Не се притеснявайте да искате помощ, ако ви потрябва; хората тук за добро утро се поздравяват, дори без да се познават.Защо избра ЕДЛАНТА и с какво ти помогнахме?
С майка ми се спряхме на ЕДЛАНТА и те ни помогнаха много да се ориентираме в различните аспекти на живота и образовението в Холандия.Искаш ли да споделиш още нещо с нас?
Връзките и контактите, които създавате по време на следването ви в чужбина, значително могат да подпомогнат професионалното и личностното ви развитие, освен това ставате по-самостятелни, по-социални и ориентирани в живота.
