Представи ни се :)
Здравейте! Казвам се Жанет Переновска и успешно завърших първата си година в NHL Stenden. Завърших гимназия през 2017 с профил чужди езици, а
най-любимото ми хоби е да пея! Винаги съм имала афинитет към музиката и приложните изкуства.Как избра да учиш в NHL Stenden?
Изборът ми беше едновременно спонтанен и дълго обмислян. За NHL Stenden разбрах още в 9 клас, когато приятелка по-голяма от мен, се записа и сподели с мен и съучениците ми. Когато дойде време и аз да кандидатствам бях много объркана. Който ме познава добре, знае, че винаги съм била човек с много интереси. Знаех, че каквото и да запиша, то трябва да е креативно, но все пак да стимулира и аналитичното мислене. Също така, за мен беше от огромно значение да постъпя в университет, където се предлага по-практически подход към обучението.
За мой късмет, имах шанса 4 години подред да работя като асистент и преводач на European Education Fairs (EEF) с ЕДЛАНТА. Това ми даде възможност да разгледам различните варианти от рано и да направя най-добрия избор!Разкажи ни нещо интересно за първата ти година в Холандия?
Едно интересно нещо няма. Напускаш дома, „отлиташ от гнездото” и... си сам. Квартира лесно намерих, защото имах приятели които вече са били в града и те ми дадоха насоки. Първоначално бях сама. Единственият човек който познавах, беше момиче с което се запознах на “farewell” партито на ЕДЛАНТА, в София. За мое най-голямо щастие, жилището ми беше в центъра на „студентския живот”. По време на първата си година отседнах на място, специално предназначено за хора, които не са били в Холандия преди и то – студенти. Почти всеки от нас беше напълно сам, но бързо сформирахме познанства и дори силни приятелства. Имах прекрасния шанс да се запозная не само с нови, но и интересни и амбициозни личности. Също така вярвам, че тук срещнах някой от най-верните си приятели!
Носталгия имаше... Аз самата малко или много съм доста емоционална и силно привързана към семейството и родината си. Бих излъгала ако кажа, че първоначалният „културен шок” ме е подминал. Но не смятам, че това е нещо лошо, а напротив, искрено вярвам, че подобни „тежки” ситуации помагат на човек да стане по-силен и самоуверен, и да вярва в себе си. Така човек пораства.Какво ти даде Creative Business за една академична година?
Creative Business ми даде много идеи. Може би е добре да спомена, че академичната година е разделена на 4 модула (семестъра), всеки по 8-10 седмици. По време на всеки модул се изучават различни премети, които заедно изграждат същността на тази специалност. Изключително съм вдъхновена от факта, че през тази година аз преминах през множество желания за специализация. За някои това може да звучи объркващо, дори леко абсурдно, но за мен това е доказателство колко широкообхватна и перспективна специалност съм избрала да следвам.Имаш ли вече идея какво и къде искаш да специализираш?
Още не съм взела категорично решение, но нещо ме кара да вярвам, че ще бъде нещо свързано с графичен дизайн. Още от малка винаги се стараех всеки един мой документ да бъде изряден, а на изкуствата обръщах много внимание. За малкото време което прекарах изучавайки базовите стъпки на графичния дизайн, в мен остана онази амбицирана любознателност да науча още. И все пак, никога не се знае „на къде ще ме отвее вятъра”.Как се виждаш след 5 години?
След 5 години се виждам изключително заета. Или поне така ми се иска да бъде... За мен е от голяма важност да се справя в начинанията си и да получа шанса да се развивам в тази сфера. Тъй като специалността ми е изключително широкообхватна, не мога да кажа със сигурност на какво бих искала да наблегна – музика, телевизия, печат; но знам, че каквото и да е, то искам да ме държи заета и щастлива.Какъв съвет би дала на тези, които все още се чудят къде и какво да учат?
Съветът който бих дала е този който ми се ще някой да беше дал на мен: „Не се стресирайте излишно. Да, това е много важен избор, но не е края на света.” За съжаление в България се гледа по някак странен начин на избора на висше образование, прилага му се една ненужна застрашителна тежест, която отблъсква зрелостниците. Някак тъжно е, че хората така лесно забравят, че ние излизаме от класните стаи и вече се изисква от нас да знаем какво искаме да правим с живота си. Образованието е нещо крайно необходимо и от огромна важност, но за да бъдат амбицирани младите, то те имат нужда от подкрепа.
Аз съм истинска късметлийка, че имах пълната подкрепа на своето семейство и последвах мечтите си. Направи го и ти!Кандидатствай в NHL Stenden БЕЗПЛАТНО!
Свържи се с нас: