Блог » Интервюта

Преди да завърша средното си образование в 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, учих три години в СМГ, но езиците винаги са били моя страст и затова след 7-ми клас избрах Немската. Още от тогава знаех, че искам да уча на немски език в чужбина, но не знаех точно къде.

Как се спря на университета, в който следваш? Виена ме грабна още от първия път, когато стъпих там и се разходих по булеварда от Операта, покрай главната сграда на Университета до Кметството, а после и до Дунава. Била съм на 12-13 години, но си спомням как влязoх в университета и си казах, че един ден искам да уча там. Пет години по-късно открих, че Виенският университет предлага точно специалността, с която исках да се занимавам, а и програмата отговаряше на представите ми. Не ми беше трудно да взема окончателно решение, след като получих писмото, че съм приета.

Има ли специфики при кандидатстването, за които трябва да знаят бъдещите кандидати? Във Виенския университет много зависи за коя специaлност става въпрос. При повечето има изпит ако броят на кандидатите надвишава местата, които се предлагат. Изпитът е през лятото и покрива определен материал, който се обявява предварително на онлайн страницата на университета. Аз имах късмета кандидатите да са с трима човека по-малко от местата и изпитът отпадна. За самото кандидатстване има такса от 50 евро, която се заплаща независимо дали ще бъдеш приет или не. Преди три години беше така. Обикновено са доста коректни и всякаква нова информация за крайни срокове, изпити и такси може да бъде намерена на официалния им сайт. Спомням си, че кандидатстването ми не беше много трудно. Стресът е единствено докато чакаш да обявят дали ще има приемен изпит или не.

Разкажи малко повече за твоята специалност. Кое е най-важното нещо, което научи от образованието си дотук? Моята специалност се занимава с всички аспекти на храненето, като се започне от химичния състав на хранителните вещества, през биохимичните и физиологични процеси при преработването на храната и се стигне до социално-икономическите аспекти и сигурност на храните. Предмети като Нови хранителни технологии, Развитие на аграрното стопанство и Хранително право са задължителна част от програмата, като идеята е да се изгради цялостна представа за всички сфери, свързани с хранителната индустрия. Много хора си мислят, че единственото нещо, с което се занимавам, е здравословното хранене и новите тенденции в диетите, което само отчасти е вярно. Специалността се нарича „Хранителни науки“ и се очаква от нас да мислим, работим и анализираме цялата информация, която имаме на наше разположение, като учени. Мои приятели се изненадват защо имам толкова медицински и природно-научни предмети като анатомия, патология, физиология и безброй видове химия, наравно със студентите от биологичните специалности на университета. Не знаех всъщност колко е удовлетворяващо и забавно човек да работи в лаборатория заедно с бъдещи фармацевти, химици и учени по храните, поставяйки под въпрос статуквото на хранителната действителност!!!
Може би най-важното нещо, което научих, е, че винаги ще има въпроси, на които човечеството ще търси отговор и, че нищо не е сигурно. Само трябва да имаме куража да поставяме под въпрос наученото досега, и да не ни е страх, когато правим грешки – какво е една гръмнала епруветка или изчисления много над нормата на допустимото, ако човек продължава да изпитва тръпката от новото и не се предава!

Какви са перспективите за кариерна реализация? Какви са твоите амбиции? Специалността ни подготвя както за изследователска дейност в научната сфера, така и за по-социално насочена дейност, свързана с политиката на общественото здраве и законодателството зад сигурността на храните. Личните амбиции на всеки един определят в какво да се специализира. С колегите ми учим едно и също като материал, но същевременно сме се запътили към различни кариери, което прави контактите ми много по-разнообразни и интересни. Познавам хора, които искат да се потопят изцяло в науката и ще продължат с магистърска степен по Биохимия или Аналитична химия. Аз лично съм впечатлена от хранителната ни система в по-глобален план и се стремя към международни организации като ФАО (организация по прехрана и земеделие към ООН), които се занимават с глобални проблеми като пандемията от затлъстяването и световния глад.
Това лято имах възможността да направя едномесечен стаж към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и да се запозная отблизо с реалната ситуация в България. Видях как в действителност работят различните канали на комуникация между агенциите на страните- членки на ЕС, между институциите в държавата, как се разпространяват лабораторните резултати и се вземат съответните мерки. Немного хора се замислят колко комплексна и многопластова е хранителната ни система, колко е сложно тя да бъде регулирана законосъобразно, така че да осигури високо ниво на безопасност за всеки гражданин. За мен това беше една много ценна възможност да сравня информацията, която се преподава в университета, с реалността и най-вече да се запозная с нейното приложение!

И за финал, какво би казала на младите хора, които тепърва обмислят да заминат да учат в Австрия? Мога да говоря само за Виена по този въпрос и без да се замислям бих казала, че Виена е един прекрасен студентски град, където всеки може да намери нещо за себе си. Пълна е с чуждестранни студенти, културни събития като виенските балове, за които всички сме чували, Летния кино фестивал пред Кметството или така познатите ни австрийски коледни базари. А пък когато ни домъчнее за родината, българското общество във Виена се слави с многобройността и сплотеността си, а и българските магазини досега нито веднъж не са ни разочаровали - когато на някого му се дояде българско кисело мляко или пък му скимне да си опече баница и да почерпи австрийските си приятели. Виена се превърна в мой втори дом, където пораснах и от ученичка станах възрастен. Сигурна съм, че и на бъдещите студенти, които решат да учат тук, ще им стане толкова драга, че ще им е трудно да кажат Tschüss-baba (австрийското „Чао“)!