Блог » Интервюта

Здравей! Представи се :)

Здравейте! Казвам се Надя Даскалова и изучавам за първа година архитектура във Виенския технически университет (Technische Universität Wien).

Как избра своя университет, държава и/или специалност? Кое беше определящото в твоя избор?
Завърших немска гимназия, което беше естествена предпоставка за избора ми на немскоговоряща страна - кръгът се стесни до Германия и Австрия. За разлика от много други студенти, за мен изборът на град беше водещ, което ме отведе до Виена. Оттам нататък започнах да проучвам университетите в града, които предлагат търсената от мен специалност.
Относно решението ми за специалността, смятам, че се припознавам в нея. Имам желание в бъдеще да се развивам в сферата на интериорния дизайн и затова сметнах, че архитектурата би ми дала стабилна основа за това. Факт е, че до края на последната си година в гимназията, все още не бях наясно в коя посока да тръгна. Не е необходимо човек да се пришпорва, особено когато става въпрос за важен избор като този. Затова си дадох нужното време и отделих една година, в която да се ориентирам и кандидатствам спокойно.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на кандидатстването?
Благодарение на тази една година, с която разполагах, не съм се сблъсквала с никакви трудности по време на кандидатстването си. Всичко протече плавно и гладко.
Но смятам, че най-голямото предизвикателство е като ученик да съумееш да балансираш анагажиментите, свързни със завършването (напр. подготовка за изпити, езиков сертификат) с краткия срок за подаване на документите. Когато присъстват допълнителни изисквания като мотивационно писмо и портфолио, времето наистина е ограничено.

Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое беше най-трудно в началото? Какви бяха предизвикателствата при адаптиране към новия учебен процес?
Адаптацията по време на пандемия е почти невъзможен процес. Обучението към момента е изцяло дистанционно, което възпрепятства общуването с други студенти на живо. Местата, на които човек обикновено се среща или запознава с нови хора, също са затворени. Голяма част от комуникацията се осъществява предимно в средата, в която живееш, в моя случай - в общежитието.
Със сигурност най-голяма трудност представлява езикът и това да се стремиш да бъдеш в компанията на хора, които са отраснали с него. Но присъствието на много чужденци в града, които са точно като теб, наистина помага да не се чувстваш различен или пренебрегван. Градът е страхотен и със сигурност няма да ти бъде трудно да се чувстваш добре в него.

Сподели нещо за университета и града, в който живееш и учиш?
В университета ми допада основно това, че позволява на студентите да се развиват не само на теория, но и практически чрез изработването на реални проекти. Не ми харесва, че местата за изпити или определени предмети са недостатъчни. Понякога се оказваш в ситуация, в която трябва да изчакаш цял семестър, за да се явиш на изпит, за който вече си се подготвил.
Университетът имадобра репутация, което дава възможност за реализация както във Виена, така и в чужбина. Освен това той е държавен и допълнително предимство са достъпните семестриални такси (20,20 евро за семестър) и това, че е разположен в центъра на града.
А що се отнася Виена – градът е невероятен, интересен и много добре уреден. С право е обявен за най-добрият град за живеене в света.

Какви са разходите за живот?
Разходите за настаняване в единична стая в общежитие варират между €400 и €500. Разбира се, намират се и по-бюджетни варианти, но съответно за сметка на по-лоши условия или отдалеченост от центъра на града. Друга изгодна възможност е споделянето на стая със съквартирант, което аз лично не препоръчвам.
Страничните разходи са строго индивидуални - за храна €300 са напълно достатъчни, но трябва да се имат предвид и допълнителни разходи (предимно в началото на следването) като карта за градския транспорт, университетски такси, домакински принадлежности и т.н.

Възползвала ли си се от възможността да работиш докато учиш?
До момента не съм работила. Смятам, че първата година трябва да бъде посветена изцяло на следването и адаптацията в новия град. В противен случай работата измества фокуса от главната причина да бъдете там.
Мои познати от по-горен курс обаче съчетават и двете, работейки почасово в ресторанти, кафенета и кол центрове.

Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?
Образованието в чужбина предоставя немалко предимства. Като начало животът извън България учи на самостоятелност - как да да се справяш сам с проблемни ситуации, как да разпределяш парите и времето си.
Общуването в интернационална среда и създаването на контакти с хора от цял свят е голям плюс за по-нататъшно развитие в сферата. Овладяването на чужд език в местна среда също е от нещата, които трудно биха се постигнали по друг начин.
Що се отнася до академичния процес, погрешно е очакването, че винаги “някой” ще те учи на “нещо” или пък, че ще провокират мотивация у теб. В голяма част от случаите сам трябва да намираш източниците си за учене или пък сам се учиш от грешки, които допускаш.
Това, което намирам за положително е, че всеки може сам да планира програмата си за семестъра в зависимост от своето темпо на работа. Давам пример: можеш да запишеш 5 предмета, може да запишеш и 10. Но това носи и своите рискове, като например следването ти да продължи доста по-дълго от планираното.
Към преподавателския екип към момента нямам никакви забележки. Подхождат професионално към работата си и имат голям опит.

Какви проекти, обменни програми и кратки стажове предлага университетът? Възползвала ли си се от такива?
Запозната съм, че се предлага обменната програма Erasmus+ с партньорски университети от чужбина, която може да продължи до 12 месеца. За съжаление, изборът на бакалавърски обменни програми е силно ограничен в сравнение с други университети и е предимно насочен към Германия. През следващите години от следването със сигурност бих се възползвала.

Какво би посъветвала бъдещите кандидат- студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Отделете си нужното време да помислите над това с какво искате да се занимавате занапред, потърсете контакти с други студенти на място, за да получите най-точна и реална информация.
Не подценявайте езика, както и не надценявайте знанията си по него. Следването е достатъчно предизвикателно само по себе си, при пропуски в познанията на езика ще трябва да се сблъскате и с него. Търсете източници още преди заминаването си, за да си спестите допълнителните грижи след това.

Защо избра ЕДЛАНТА и с какво ти помогнахме?
Избрах да работя с ЕДЛАНТА, защото преди години моята сестра използва техните услуги и остана също толкова доволна. Радвам се, че и 10 години по-късно се справят също толкова добре.
Консултантите на ЕДЛАНТА ми помогнаха, предоставяйки ми подробна информация за избраните от мен университети, а също така имаха грижата да проследяват всички новости и срокове. Отделно получих помощ с превод и легализация на документите, както и с редакцията на моето мотивационно писмо и автобиография. В няколко думи - избегнах всякакви притеснения, че не пропускам важен срок или документ.

Искаш ли да споделиш още нещо с нас?
Бих искала да благодаря поотделно на Таня Цочева, Данаил Георгиев и Десислава Първанова - консултантите, които ми помогнаха да стигна до Виена и които се отзоваваха на мои въпроси дори в извънработно време.
Пожелавам успех на всички предстоящи кандидат-студенти :)

Благодарим ти, Надя! Желаем ти много успех!