Блог » Интервюта

Здравейте, аз съм Петър Атанасов от Бургас. Докторант съм по невропсихология, последна година, в University of Central Lancashire (UCLan), Великобритания.

Обръщайки се назад, мога да споделя, че винаги ми е било интересно как функционира човешкото съзнание, как работи мозъкът ден след ден, задача след задача! Интересите ми към психологията се увеличиха по време на подготовката ми за сертификатните изпити за владеене на английски език – Cambridge Advanced и IELTS.

През този период проведох много консултации със специалист от ЕДЛАНТА. Водещото по време на кандидатстването ми за бакалавърска програма по психология във Великобритания беше репутацията на университета и позицията му в класациите за качество на образованието, защото исках да уча във възможно най-добрия и реномиран университет.

Докоснах се до академичния свят на Oxford University по време на интервютата, които намирам за едно от най-големите предизвикателства пред мен досега. Мисля, че при първото ми интервю с професора нямах готов отговор на молбата му да го науча как правилно да използва ДА-НЕ въпроси! А след това по време на теста трябваше да обясня на базата на няколко изречения на диалект на Папуа Нова Гвинея, как бих съставил ново, различно изречение!

След това се потопих в науката, изучавайки бакалавърска програма по психология в University of Exeter. Там имах удоволствието и привилегията да придобия и развия нови умения за използване на електроенцефалограма. Това допълнително разпали интересите ми, даде ми ново отношение и поглед към изследователската работа.

Веднага след завършването на тази степен през 2020 г., по време на други „непредвидени кризи“, кандидатствах и получих докторантско място. Всяка докторантура цели развитие и придобиване на нови знания, изследване на феномени, неизвестни до сега. Предвид това, за мен беше важно да намеря конкретни научни ръковорители (supervisors), с които да работя по интересен за мен научен проект, а не толкова репутацията на университета. Щастлив съм, че докторантският ми проект е фокусиран върху изследването на комбинирани очни движения и нервни корелати на когнитивните процеси по време на четене.

За всеки, който прави избор за докторантура, моят личен опит ми показва, че е нужно безкрайно любопитство, „кожа, по-дебела от тази на носорог“, и гъвкавостта на човека-гума. Това е нещо като странно пътуване с влакче на ужасите, защото да, пътят е труден, но усилието си заслужава. Необходима е гъвкавост и устойчивост, а водеща е мотивацията! Както се пее в химна на моята гимназия – ПМГ Бургас: „…с теб приличаме на катерачи, открили малък еделвайс в скала“ (the spirit of discovery).

Научните среди, в които бях и съм във Великобритания, ме научиха да мисля критично, да обосновавам аргументите си с научни средства. Да имам необходимост да търся. В този смисъл това е моя привилегия, защото на този етап се старая да работя по случването на нещата, вместо да чакам те да се случат. Гледам на предизвикателствата по време на докторантурата като на растеж: Какво мога да си взема като личен и научен опит?

Някой биха определили вижданията ми като „меркантилен мироглед“, но за мен той работи, защото ми дава нови възможности. След като съм срещнал трудност по пътя, да работя по това, как да направя нещата по-лесни и да се справя по-добре!

Защото вярвам, че най-важната стъпка е следващата!