Блог » Интервюта

Здравейте! Казвам се Зафир и съм студент по Международни отношения в Royal Holloway University of London, като сега ми предстои да започна втори курс на своето обучение.

Как се насочи към този университет/държава? Какво те привлече към него?

Още от малък, винаги съм мечтал да следвам във Великобритания. Причините за това са много – от високото ниво на образователната система и добрият жизнен стандарт на Острова, та чак до футболът и любовта ми към отбора на Арсенал. Но решаващият фактор за моя избор беше, че Royal Holloway University разполага с един от добрите - и като иновативност, и като традиции, факултети по моята специалност.

Как те приеха в университета?

(какви бяха условията за прием, които университетът ти постави)

Кандидатстването в университета беше интересен процес за мен. Освен задължителните мотивационно писмо и препоръка от преподавател, изискваше се сертификат за ниво на английски език IELTS, както и висока оценка от дипломата за средно образование. За щастие усилията, които положих, се отплатиха и всичко мина добре.

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в процеса на кандидатстването?

Не бих казал, че процесът беше труден, поне не и в буквалният смисъл на думата. Като че единственото сериозно предизвикателство беше моето нетърпение, защото определено всяка стъпка от кандидатстването беше вълнуваща по своему, предвид фактът, че това си е своеобразен преход към едно огромно приключение – образованието в чужбина.

Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?

(Академичният процес по-различен ли е? Какво мислиш за преподавателския екип?)

Това, което ми направи силно впечатление в учебната програма на моята специалност в Royal Holloway University of London за изминалата година, е, че около 90% от обучението се осъществява онлайн. А относно преподавателите – никакъв компромис - всички са топ професионалисти, професори и не само, с публикувани научни трудове и книги, които настина успяват да ти обърнат специално внимание, когато имаш нужда и се отнасят по еднакъв начин към всички студенти, независимо от националните и културните различия.

Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое ти беше най-трудно в началото?

Процесът на адаптация при мен беше сравнително плавен. Не мога да кажа, че е имало момент, в който да съм се чувствал сам или без подкрепа. Това, разбира се, дължа на моите близки, приятелите, които намерих там, преподавателите и приятелката ми, на които съм много благодарен. Все пак, за да съм напълно честен, всяко начало е трудно, по един или друг начин. Дали ще е носталгията по дома, вкусната домашна храна или пък нещо друго, всяко ново начинание е изпълнено с предизвикателства – важното е човек да не се отказва и да вярва в себе си.

Сподели нещо за града, в който живееш и учиш?

Ах, градът. Без да преувеличавам – университетът едва ли можеше да бъде на по-добра локация. Намира се в град Егам, който сам по себе си носи типичен английски чар, но това, което трябва да се отбележи е, че Лондон е на по-малко от час път. За Лондон едва ли има какво да се каже, което вече да не е казано – това е Мястото, ако ми позволите да се изразя така. Истински космополитен мегаполис, в който нищо не е невъзможно – стига човек, отново ще повторя, да вярва в себе си и възможностите си.

Какви са разходите за живот?

На този въпрос винаги ми е било трудно да отговоря, тъй като това е нещо строго индивидуално – как харчиш, къде харчиш и за какво. Ако човек е достатъчно разумен, може да живее добре, спокойно и да води приличен социален и културен живот както в Егам, така и в централната част на Лондон.

Лесно ли може да се намери почасова работа за студенти?

Да, категорично. В момента съм в процес на започване на такава работа и опциите са наистина много. Моето впечатление е, че за почасовите работи работодателите търсят не толкова някакъв опит, колкото истински хъс и отдаденост. Също така, те винаги са склонни да се съобразят с факта, че си студент, чието първо задължение е да учи.

Как прекарваш свободното си време?

В свободното си време обичам чета книги, да пътувам с приятелката си, която живее във Великобритания от десет години и често ме води на забележителни места, както и да следя всичко, което се случва на международната политическа сцена. Разбира се, продължавам живо да се интересувам и от живота в България, към която изпитвам не просто любов, но и дълг.

Какво би посъветвалa бъдещите кандидат-студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?

Бих посъветвал всеки, който има желание да продължи своето обучение в чужбина, да не се колебае да поеме това предизвикателство. Според мен, ние, младите български граждани, сме длъжни да извлечем максимума от възможностите, които развитите западни държави ни предоставят – говоря не само от гледна точка на образование, разбира се. Смятам, че трябва да сме модерни, отговорни и движещи се с времето хора, които след време ще могат да се върнат в България и наистина да допринесат за промяната, която все очакваме. Мисля, че именно нашето поколение, ще бъде нейното олицетворение.

Какво друго интересно можеш да разкажеш?

Нещо, което беше наистина интересно за мен, беше отношението на повечето англичани, за които някои са предубедени, че едва ли не са студени и недружелюбни хора. Няма нищо такова – от шофьорите в градския транспорт, през магазинерите, преподавателите и безкрайната палитра от колоритни английски персонажи, повечето хора винаги са готови да помогнат, да отговорят на въпросите ти, да те насочат и т.н.

Защо избра помощта на ЕДЛАНТА и с какво ти помогнахме?

За мен изборът на консултантска агенция беше лесен. Всъщност, веднага се спрях на ЕДЛАНТА, не само заради многото препоръки, но и заради високото ниво на професионализъм, което веднага видях там, още преди да започнем съвместната си работа. ЕДЛАНТА беше с мен по време на целия процес по кандидатстването, като тук ще използвам момента да благодаря на всики от екипа Ви. Мисля, че свършихме добра работа заедно и поставихме началото на едно добро приятелство.