Блог » Open days

Калина, която отиде до Холандия и се върна с решение!

Здравейте на всички! Казвам се Калина Содева, на 17 години и съм ученичка в 12 клас, 19 СУ “Елин Пелин”, София.

Последната година от училище всички сме много ентусиазирани, притеснени и преди всичко доста любопитни за това, което ни очаква след края на 12-ти клас. Знам, че изборът на университет или кариера е дилема за почти всички на моята възраст. Очаква се да вземеш правилно решение, да обмислиш всичко до най-малкия детайл и да си много сигурен в стъпките, по които минаваш. A това, уви, не е никак лесно.
Добре e да спомена, че най-голям интерес имам към изкуствата и главно към графичния дизайн, затова и върху това избрах да се фокусирам за следване.

За себе си знаех още в самото начало, че искам да изпитам една по-голяма промяна в живота си. Затова пътят ми беше насочен извън България още от 9-ти клас. Знаех, че си заслужава поне да опитам малко по-различен начин на живот от досегашния ми. Избoрът на университети не беше лесна задача, но имаше няколко фактора, които ми подсказаха, че правилният избор за мен е да уча в Холандия. Това бяха най-вече приемливите такси за образование и разходи за живот там, както и много близки приятели, започнали вече своето холандско приключение.

Холандия е определено студена държава - сигурна съм, че далеч не е за всеки. Запозната съм с негативните ѝ страни като например това, че често вали, но познавайки себе си, за мен хората и мястото, където ще уча (сградата и градът), стоят на преден план. Затова знаех колко е важно да отида и да видя, да усетя сама обстановката там.

Избрах да кандидатствам Hanze University of Applied Sciences и във Willem de Kooning Academy съответно в градовете Грьонинген и Ротердам. Това са моите две възможности да изучавам графичен дизайн на английски език в Холандия. Още в началото на учебната година бях проверила кога тези университети имат Дни на отворените врати, но за съжаление, те бяха през ноември, а аз можех да посетя страната в средата на октомври и то за кратко. Поради тази причина реших да се свържа с администрацията на Hanze UAS (моят първи и най-желан избор) и да ги помоля за възможността да имам персонален тур на кампуса там. След кратка кореспонденция с тях си уговорих среща със студент там, който да ме разведе из Академията. Оказа се, че момичето е българка, което направи обстановката за мен още по-отпускаща.

Истината е, че се влюбих в града. Типична холандска архитектура, малки улички, красиви цветове на всяка една фасада - всичко беше точно както си го представях и невероятно различно от всичко тук в София. Много лесно успях да си се представя да живея там. Навсякъде беше пълно със студенти и животът кипеше във всяко местенце на града.

А ако трябва да използвам само едно изречение, което да опише Академията, то това би било “изкуство навсякъде”. Свежи цветове, усмихнати професори (имах щастието да се запозная с един от тях), стени, облепени със хиляди скици и рисунки на студенти, и навсякъде всички се усмихваха на всеки. Впечатлението, с което останах, беше: "това е място като за мен!". Разбира се, получих много информация за изучаваните дисциплини през първата година и какво представлява ежедневието на един студент, който учи Дизайн. За мен наистина най-важно беше “да докосна” живота на място, понеже за самата програма може всеки да прочете сам, но да постави себе си в обувките на студент там, дори и за няколко часа - ето това е най-ценното и го препоръчвам на всеки. С пълна готовност и сигурност пожелавам на всеки бъдещ студент поне веднъж да отиде до университетите, които е избрал, преди да подаде своята кандидатура. Чувството е незабравимо и според мен е изключително полезно.

Макар да осъзнавам, че това, което следва тази година, е още неясно за мен, то поне мога да бъда сигурна, че ако ме приемат в Грьонинген, ще бъда една голяма щастливка и лесно мога да си представя следващите ми години там. Разбрах, че имам нужда от помощта на ЕДЛАНТА, защото не съм от най-решителните хора. Моят консултант ми даде да разбера още от самото начало, че вече нямам време за съмнения и колебания, особено в самата себе си, и освен огромна помощ за кандидатстването, аз постоянно получавам от нея мотивация да продължавам напред и да не мисля “това може да не стане”, което обикновено съпътства всяко ново начало.

За финал мога да кажа само да не спирате да следвате мечтите си и да знаете, че няма нищо невъзможно, стига човек да го иска достатъчно силно. Успех на всички!

Поискай безплатна консултация



Добави нов коментар