Представи се: Как се казваш? Къде и какво учиш? В кой курс си?
Здравейте, казвам се Пламена и съм първи курс студентка в
iCLA. Засега не съм си избрала специалност, но съм се насочила към психология и изкуства.
Как се насочи към този университет/държава?
В началото не знаех какво точно искам да уча, но многогодишният ми интерес към японската култура и дългогодишното изучаване на японския език и бойни изкуства ме подтикнаха да избера Япония като мястото, където да продължа образованието си .
Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в процеса на кандидатстването?
Тъй като нямах достатъчно високо ниво на японски език, търсенето на университет се оказа предизвикателство. Търсех университет, в който обучението е изцяло на английски език, но беше трудно да намеря такъв. Бях започнала да се отказвам от кандидатстването си през тази учебна година и мислех да се отдам на изучаване на езика, за да кандидатствам с японски, но тогава ми препоръчаха ЕДЛАНТА. Реших, че това е последното място, на което ще проверя за университет, съвпадащ с моите желания. За щастие iCLA отговори точно на моите изисквания. Освен че обучението е изцяло на английски, iCLA е перфектното място за бъдещи студенти, които не са напълно сигурни в каква посока искат да потеглят. Студентите имат възможност да си изберат специалност чак след края на втория или третия семестър, а дотогава могат да експериментират с курсове от всички специалности и да определят кое най-много им допада. Нямам опит в кандидатстване в други университети или колежи, тъй като iCLA беше единственият в който кандидатствах, но за мен процесът на кандидатстване се оказа сравнително лесен и бърз.
Как се справи с адаптацията си в чужбина? Кое ти беше най-трудно в началото?
Японският начин на живот беше точно такъв, за какъвто бях чела и си го представях. Поне за мен адаптацията не беше особено предизвикателство - дали заради начина, по който съм отгледана, или заради реда, уважението и търпението, на които са ме научили тренировките ми по айкидо.
Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина? Какво мислиш за преподавателския екип?
Обучението в чужбина предлага невероятни възможности за академично и личностно развитие, подпомага разширяването на хоризонта и развитието на междукултурен опит. Японската култура се слави с богатството си от традиции, изящество, иновации, красота на природата и усещане за ред. Преподавателският екип е висококвалифициран, обучението обикновено протича в групи от не повече от 20-30 човека, което придава усещане за близост с професора и позволява дори и по-тихите студенти да изразят мнението си и да задават въпроси.
Сподели нещо за университета и града, в който живееш и учиш.
Кофу е сравнително малък и спокоен град, който се намира много близо до Токио. Климатът е приятен, а хората са изключително любезни и отзивчиви.
Какви са разходите за живот (настаняване, храна и т.н.)?
Разходите за живот може да изглеждат значителни на пръв поглед, но като се замислиш, че в тях влизат не само таксите за общежитието, а и храната, електричеството и водата, те се оказват оправдани. Според мен в края на краищата цената на обучението е почти същата като тази в западноевропейските страни, с изключение на цената на пътя до там. В Кофу, като по-малък град, цените в магазините и ресторантите са значително по-ниски отколкото в мегаполиса, намиращ се в съседство.
Може ли да се намери почасова работа за студенти?
Почасова работа се намира и то в изобилие, тъй като в града има два големи университета, голяма част от магазините и ресторантите търсят служители говорещи английски език.
Какво правиш през свободното си време?
Обикновено по-голямата част от свободното си време прекарвам в учене и усъвършенстване на японския език. Ако не уча, си почивам и говоря с приятелите ми. Типичната седмица за мен представлява ходене на лекции, учене и излизане с приятели.
Какво би посъветвала бъдещите кандидат-студенти, които обмислят възможността да учат в чужбина?
Съветът ми към бъдещите кандидат-студенти е да следват мечтите си и да ги превръщат в реалност. И да планират в детайли как ще се случи това. Аз бях планирала всеки момент от заминаването ми, до пристигането ми в общежитието, как ще стигне багажът ми и т.н. Голяма част от приятелите ми не се бяха замислили за малките детайли, което на някои им костваше това да се возят в градския транспорт в Токио, в пиков час, с три куфара, което, както може да си представите, не е най-приятното преживяване. Преживяването за всеки е различно в зависимост от броя на лекциите, индивидуалния характер и страничните интереси.
